Пътят до Суна

От тука се минаваше за да стигнете до Суна.

Тоширо тръгна, като междувременно слушаше това, което говореше Клауд.
- Хм. Не ме подценявай, Учиха .. вокала на групата понякога има някой скрит коз в себе си. - отвърна с хладнокръвна усмивка Тоширо.
- Това че имаш Мангекю Шаринган не значи че си непобедим .. дано знаеш че ако използваш това доуджутсу често, ще ослепееш. - отвърна хлапето тихо. Е, като че ли не мразеше сенсея си, а просто се държеше надменно с него. И все пак, показваше като че ли някакъв признак на притеснение. Или може би кроеше нещо .. Никой не знаеше. Изведнъж Хитсугая ококори тюркоазените си очи .. Може би сенсея знаеше нещо за онова неизвестно шиноби, което уби родителите му. Може би просто е било обикновено шиноби от войната, която разруши клана му, но .. все пак, ако това шиноби бе живо, Тоширо щеше да го разреже на парчета.
- "Но е прав, така или иначе .. не мога да мисля за отмъщение, след като съм толкова слаб.." - помисли си белокоското и въздъхна, като продължи да върви след сенсея.

Сакаге тръгна без изобщо да се бави към Суна.Докато вървеше напред той си мислеше единствено за Акатски и техният лидер колко ли е силен.Сакаге искаше да остане сам и затова се отдръпна от Тоширо и Клаудч.Той бе навел глава и си мислеше"Тези Акатски!Писна ми да чакам!Трябва да ги убия!Дори и да незнам нищо за тях трябва да ги убия!"
-Аа....Акатскии!-изкрещя Сакаге и се запъти напред с ярост.

Клауд се усмихна на думите на Хитсугая.
- Знаеш ли момче ти много приличаш на мен в момента но както казах не винаги съм бил такъв някога бях мил и добър но след като изгубих всичко станах студенокръвен.А за мангекю шарингана знам но ти не знаеш факта че ако си взел очите на брат си твоят шаринган става по силен и продължава да се развива без да ослепееш също така ставаш безсмъртен като Мадара Учиха или така нареченият Тоби. - обясни санина и след като Сакаге извика той бързо направи няколко знака,а шарингана( това е той ) му вече беше "включен" и гледаше към мястото където Сакаге беше видял Акатски.

Кайто не обърна внимание на това ..
- Не преигравате ли? Ние сме по сред пътя към Суна, а Акатски повече се въртят около селото на Звука, нали? - момчето не бе сигурно в думите си, но се стараеше да звучи хладнокръвно .. Клауд напълно го разбираше, и това бе странно.
- "Даже не мисля че има там някой .. но ако има, то тогава това е генджутсу, защото просто не вярвам там да стои Акатски .. " - помисли си белокоското.

- Незнам щом съотборника ти казва че има нещо значи на истина би трябвало да има нещо макар че аз все още не виждам нищо освен онова парче плат на онзи клон. - каза той и метна един кунайкъм мястото и плата се скъса.
- Спокойно момче от многото мисли за тях вече започва да ти се привижда.

- Клауд .. - за първи път Тоширо го наричаше така. Той погледна настрани и си спомни за онази мила, стара жена, която в момента се грижеше за него. Тя му бе нещо като баба.
- Помниш войната, нали? Войната на клановете, където моя клан бе разрушен. Помниш ли една къща, която след това цялата бе подпалена от някакво неизвестно шиноби? Там беше моя дом, а в тази къща - моето семейство. Ще те попитам едно нещо. Да имаш представа, изобщо, дори и най-малка представа, кой може да бъде този неизвестен нинджа, който уби семейството ми пред моите очи, и остави мен, с думите че съм прекалено жалък да омърсява своя кунай със моята кръв? - попита среброкосото хлапе, като впери тюркоазения си поглед в ледено-студения на Клауд.

Клауд застина на едно място но за да не се зачуди момчето продължи да върви.
- Не незнам. - излъга хладно и студено русокоското.Всъщност той знаеше кой беше виновен но ако момчето разбереше щеше да е по лошо от колкото сега докато незнае.
- Хайде да вървим. - каза отново той и тръгна напред с ръце в джобовете.

- Ако се сетиш, веднага ми кажи .. защото зная че ти, по-добре от всички, ще знаеш какво е да имаш всичко, и да го загубиш .. болката от това да загубиш всичко любимо за теб .. кълна се в бог, че ще разчленя глупака, който се е осмелил да докосва и член от клана Хитсугая .. ще го убия, ако ще и това да е последното нещо, което ще направя .. Това е целта на живота ми. Да убия шинобито, което отне живота на хората, които обичах .. - отвърна тихо Кайто, макар и да не пророни сълзи .. той вече бе претръпнал от болката .. вече не го болеше .. само усещаше гняв ..

Тоширо го погледна подозрително..
- Криеш нещо. - отвърна той с проницателен тон, след което седна под едно друго дърво, далеч от другите, и си отдъхна тихо. Изведнъж мярна нещо ..
- "Книга?" - момчето изкара една корда и кунай. Върза кордата за куная, и хвърли куная към книгата. След като се заби в нея, Тоширо бързо я издърпа с помощта на кордата, и започна да разгръща страниците очудено.

- Харесва ли ти ? - попита с нормалния си студен тон Клауд и дори не погледна момчето,а продължи все така съсредоточено да пише.


Офф.Галинчо ето ти съдържанието на книгата може историята да ти се стори позната аз съм го писал така че най вероятно ще го познаеш.

Понякога седя на прозореца и гледам звездите мисля си за всичко случило се в живота ми за всичко през което съм преминал за да я открия и в края на всичко това осъзнавам че съм там от където започнах от нулата.Да търсиш любовта или както някой хора казват нещото което не съществува е трудно и мъчително прекалено много болка за тези който нямата да я открият още от първия път.За тези като мен който продължават с неуспешните и болезнени опити да я открия не е никак лесно пътят е дълг и много тежък много от нас не успяват само този който на истина го иска ще успее да го достигне.А за другите остава самосъжалението и надеждата че единствената на неговото сърце не се е предала и го търси.Това е на истина тъжно тъй като тя може и да не го открие навреме.Ще ви разкажа историята на едно момче което преминава през огън и вода за да открие единствената.

След поредния опит героя ни отново е съкрошен и не знае каква е целта да продължава да търси след като е толкова болезнено.А всъщносто този път беше толкова близо беше на истина влюбен тя му казва че също много го обича и той е на седмото небе всичко беше отлично до една вечер когато Джъстин се прибра той легна на лелото и извади телефона от джоба си след което написа едно съобщение на любимата си Вероника питайки я какво прави и казвайки и че непрестано мисли за нея.След което пусна телевизора и загледа някакъв филм докато чакаше отговор след 5-10 минути телефона извибрира и той го взе имаше едно ново съобщение от нея тя пишеше"Добре съм но исках да ти кажа нещо.Искам малко да съм сама трябва ми малко време."Момчето веднага написа отговор на нейното съобщение питай ки я"Какво е стало ? Къса ме ли ?"След още пет минути отговорът дойде"Ами незнам просто ми трябва малко време да съм сама далеч от всички и всичко."Момчето се облегна назад и затвори очи усещаше че нещо не беше наред но отговори"За колко време?"Момчето чакаше ли чакаше но отговор нямае.След няколко часа момчето заспа и когато се събуди и отие на училище дой страничеше от всички ако някой него заговореше той не говореше с никой.Звънеше и пишеше и но тя не отговаряше.Той започна да се притеснява да не би да и се е случило нещо.След една безсънна нощ Джъстин се направи на болен и се прибра вкъщи преди да се прибере когато беше на автогарата той и се обади и този път тя вдигна.
- Здрасти. - каза радостно момчето.
- Здрасти майхай се бе. - каза тя хилейки се и забавлявайки се с някакви свой приятели.Момчето не можеше да повярва но си мълчеше когато попита.
- Е мисли ли ? Реши ли колко време ти трябва ? - с надеждата че е решила че няма нужда от време.
- Емиии... не съм мислила.Нямах време учех. - каза тя продължавайки да се хили момчето се почувства ужасно и затвори телефона.Когато най-накрая се прибра и веднага отиде до тях и я попита.
- Е за какво ти е тази почивка ? - а тя отвърна.
- Еми незнам просто искам да съм сама.
- Защо ? Аз ли съм виновен ?
- Не.Ами незнам просто... - продължи тя,а момчето я прекъсна.
- Кажи ми просто тази почвика от нас двамата като двойка временна или постоянна ще е ? - надявайки се че отговърт ще е първият момчето задае въпроса си.
- Ами.. май че е второто.
- За постояно ? - попита потрепвайки момчето,а сърцето му се разкъсваше от болка.
- Да.Но ти ще ми се разсърдиш. - каза момичето поглеждайки настрани.
- Не няма спокойно. - отвърна той и си тръгна.След като тя му разби сърцето и той много пъти я попита защо го прави и тя продължи да отвръща с "Незнам" тя започна да се държи така сякаш харесва най-добрия му приятел,а самия него не пася.Когато разбра че те всъчност са заедно Джъстин беше съкрошен лежеше и гледаше телевизия,а когато сядаше на лаптопа си и пишеше с приятелите си който се опитваха да го разведрят той не усещаше нищо сърцето му го нямаше беше взето от момичето и рзкъсано на малки парченца.Това беше първият от многото му опити за октриване на любовта и завършването на този опит с поредното разбито сърце,мечти и лъжливи прикаски за любов.

Дали любовта съществува или не,не мога да ви кажа тъй като и аз все още незнам надявам се да съществува и всеки да я открие без да преминава през мъките на Джъстин.

Зениците на Тоширо се разшириха, и момчето погледна към Клауд .. Макар и белокоското никога да не бе срещал момиче, което да харесва, той разбираше колко е трудно да намериш .. единствената ..
- Да .. - момчето промълви тихо, като затвори книгата и я подхвърли на сенсея си. Явно той е имал .. не много приятно минало ..

Офф: О да, познах го ..

- Радвам се но вътрешно за това няма да го видиш.А сега бих искам да видя какво ще нарпавите ако ни нападнат. - каза санина и за миг вдигна поглед за да хване книгата и за да направи два клонинга един за Сакаге и един за Тоширо.
- Представете си че те са врага ви.

-Вие си приказвайте,а аз тръгвам!-каза Сакаге студено кръвно.-Айде движете!
Сакаге се запъти напред без дори да забавя.Докато си ходеше нещо му прониза мозъка той отвори широко очи каза:
-Ма..Мадара..Учиха?Учиха?И ти си Учиха, и има нещо друго!Той е лидера на Акатски?Безсмъртен?
Момчето веднага се обърна назад с поглед който показваше,че Сакаге се бе ядосал,но и в същото време го е било страх.
-Кажи ми!Ти си от Учиха и той е от Учиха и сенсея ми е от Учиха!-каза подозрително Сакаге-Каква игра ни играеш!
Когато Клауд каза да си представят,че тези са ни врагове реши да напада с злоба,но на втората крачка се спря и се сети как му бе казал брат му Дото "Не нападай с ярост и гняв а спокойно" преди да бъде убит.Сакаге извади един кунай и напра Буншин но джуцу.Той реши да направи едната техника от клана им.Тя беше тази,която трябваше да счупиш врата на противника.акаге веднага изтърча до клонинга и му мина отдолу,удари го по китката,а през това време вече клонинга летеше към клонинга на Клауд.

Хитсугая се усмихна хладнокръвно и се изправи, като преди това се спря, щом чу Сакаге да крещи .. Момчето обаче разклати глава, и си каза че първо ще унищожи врага си, преди да прави нещо друго ..
- "Сега е шанса ми да приложа своята стратегия" - той бързо направи сийлове..
- Буншин но джутсу. - прошепна съвсем тихо и до него се появиха два клонинга. Тоширо бързо развали първия, като от него се появи дим, който закриваше неговите движения. Докато дима се изчисти, белокоското бързо направи сийловете за Хенге, прошепна тихо името на джутсуто, и трансформира себе си в кунай, като направи още един клонин, за да не липсва истинския Тоширо.. Това му отне точно толкова време, колкото и време отне на дима да се изчисти. Когато вече всичко се виждаше, Врага виждаше отново единия клонинг, и уж "истинския" Тоширо. Първия клонинг обаче държеше кунай. Той го хвърли към клонинга на Клауд, и веднага щом куная се трансформира в Хитсугая, двата клонинга изчезнаха.
- БУНШИН НО ДЖУТСУ! - изкрещя белокоското, като за трети път до него се появиха клонинги, този път два. Сега Тоширо и двата клонинга нападнаха от три страни клонинга на Клауд ..

- Не играя никакви игри има четирима Учиха който оцеляха.Аз,Саске,Итачи и Матара(Тоби).Те са лоши ние сме добри ако си мислиш че те мамя тогава защо ми е да те обучавам защо очаствах в тъпите мисий в който за малко не умрях,а в тях умряха толкова други хора мой блиски,приятели съселяни.Никога не бих предал коноха щом до сега него направих и сега няма да стане. - каза с съвсем спокоен глас санина и поглена момчетата добре се справяха но какво ли щеше да стане ако клонигите отвръщаха на ударите им и бяха силни колкото най-слабия от Акатски.След малко и двата клонинга изчезнаха момчетата се справиха,а санина само се размя леко и продължи да пише.

Тоширо го погледна.
- Тогава ми кажи, защо се стресна когато те попитах за неизвестното шиноби, убило семейството ми? - попита изведнъж той, за да го хване "на тясно".

-Какво се хилиш?Видяхте!-каза Сакаге-Да тръгваме!
Сакаге се затърча напред.Изведнъж той видя някакви порти.
-Виждам Суна!-извика Сакаге-Да се забързаме!

- Да вървим ще говорим после. - каза сенсея и се изправи изтупа се и тръгна към Суна.Бяха стигнали много бързо което накара Калуд да реши че можеби е генджуцу но продължи напред - Може би беше капан първо плата,а сега и бързото стигане беше страно. - помисли си той.

Белокоското присви очи подозрително и последва Сакаге и Клауд. Той също усещаше нещо сстранно тук, но реши да не се обажда.

Докато тичаха напред пред Сакаге се озова огромна порта.Това явно бе Суна.
-Хайде хора!-провикна се Сакаге

- Това най-вероятно е капан Суна няма порта,а има процеп в станата ии нещо подобно през който процеп се минава за да се влезе в Суна. - замисли се санина и забави крачка когато Тоширо го настигна той се наведе и му каза.
- Момчето това най-верояно е генджуцу не е възможно да сме толкова бързи,а й Суна няма порти тя има процеп в скалата през който се преминава.Бъди готов за действие. - каза русокоското и продължи да въртви напред.

Тоширо затвори очи, като продължи да върви .. Сякаш се опитваше да долови нещо .. Изведнъж бързо изкара кунай и го хвърли към пясъка. Нещо изсъска и умря.
- Гущер. - отвърна тихо белокоското, но не това му бе целта. Целта му бе да разбере дали наистина се въртят в кръг, или това е някакъв друг вид генджутсу ..
- "Аз самия искам да се специализирам в това, .. и зная много за генджутсу-то, но в когато стане дума за защитаване, а аз не знам Кай (джутсу което разваля някой генджутсу-та), става опасно .. Едно генджутсу не атакува директно тялото, а притока на чакра в тялото, като най-вече атакува притока във мозъка, затова на врага му се привиждат илюзии.." - помисли си той, и преглътна, като сложи ръка на калъвчето си за кунаи.

Клауд продължи да върви и в един кратък момент се направи че се спъва и пада но всъщност той бързо направи клонинг който се скри в пясък,а Клауд и момчетата продължиха да вървят.След като минаха няколко метра той направи няколко знака за разваляне на генджуцу и то найстина се развали тя все още бяха на път към Суна,а Итачи ходеше зад тях криейки се в собственото си геджуцу.
- Знаех си. - каза санина и застана пред момчетата.
- Какво ви води насам ? - попита Итачи и погледна санина с червените се очи.
- Клауд Учиха виждам че все още си един от Коноха след всичко което причинаха на клана ни те ни унищожиха,а ти си един от тях. - продължи Итачи.А Клауд просто си замълча.