Класна Стая

Тук Ирука-сенсей учеше и изпитваше младите шинобита на трите основни техники който им трябваха за да станат генини.
1.Ханге но Джуцу
2.Каварами но Джуцу
3.Буншин но Джуцу

Сакаге дойде тук и почука

Ирука погледна към вратата учудено.
- Влизай момче, няма нужда да чукаш.

-Дошъл съм да стана генин!-каза Сакаге и тресна вратата-Да започваме!Само един въпрос!Аз ли съм първия от днаши дни постъпил тук

Ирука повдигна вежда.
- По-спокойно, момче. И да, ти си първия. Представи се, защо искаш да станеш генин, кажим и такива неща- - отвърна му той.

-Искам да стана генин-каза той и в следващите думи намали тона на говоренето си-Защото някакви хора убиха родителите ми
Момчето наведе глава и затвори очи

Ирука замълча за миг ..
- Добре .. Задето си пръв, няма да те питам въпроси. Просто ми демонстрирай Хенге, Каварими и Буншин. - отвърна той, като вътрешно съчувстваше на хлапето.

-Какво беше хенге?-помисли си Сакаге и почна да мисли.-Сетих се!Хенге но джуцу е техника,която позволява да се трансформираш в съперника си или нещо,което видим!
Сакаге се средотучи.Той събра цялата си чакра на едно място и я раздели по-равно.Той бе вече сигурен,че чакрата му е доста добре балансирана и започна да оглежда сенсея.Той гледаше всяка свивка или вдлъбнатина внимателно за да направи всичко точно.Сакаге огледа няколко пъти сенсея си,но реши да го огледа последен път.Започна да гледа белегът му и бандана му,които бе изместен настрани.Когато бе вече сигурен,че всичко е готово,направи знаците и се чй силен глас:
-Henge no jutsu

Ирука кимна на добре направената трансформация.
- Сега Буншин.

Сакаге застана пред сенеся си и го загледа.След половин минута той завъртя глава и си каза:
-Какво правя?Дойдох тук да стана генин не да блея в сенсея!
Сакаге завъртя глава и почна да уравновесява чакрата си.Когато я уравновеси се чу силен глас:
-Буншин но джуцу!-и се дигна висок дим

Ирука видя пред себе си само един клонинг, и то не много добре клониран.
- Като че ли ще иска още един опит..

-Последен път!Могаа!-извика Сакаге
Той започна да уравновесява чакрата си,но този път повече време от предишният път.
-Разбрах!Разбрах къде ми е грешката при предишнияг опит!Концентрацията!-каза Сакаге и приклекна с скръстени пръсти.
-Това е!Това е последният ми опит!-изкрещя той а следващите думи му бях с още по силен тон-Буншин но джуцу

Ирука плясна с ръце въодушевено.
- Браво момче, браво! А сега и Каварими. Замени се с ето това парче дърво тук. - той посочи едно парче дърво на бюрото си.

-Добреее!-каза Сакаге и втренчи поглед в дръвчето.
Сакаге гледаше дръвчето средоточено.Докато го гледаше през ума му минаваха какви ли не мисли.Той поразстърси глава и си помисли,,Пак ми идват изкукали мисли.Хайде да се стягам!''.Сакаге започна да уравновесява чакрата си.Когато бе напълно сигурен,че е готов,направи знаците и извика:
-Каварими но джуцу

Момчето почти успя да се замени. Сякаш нещо не му достигаше.
- Айде още веднъж. Според мен ще ти е достатъчен. - усмихна се Ирука.

Момчето не каза дори и дума.Той започна направо с уравнвесяването на чакрата.Когато бе вече сигурен,че е готов той направи знаците и си помисли,,Това е,ще стана генин!Хайде!''.След като направи знаците за миг погледна дръвчето и извика
-Каварими но джуцу!

Ирука впери поглед в дима, и веднага щом той изчезна, видя едно дърво на мястото на момчето. Това беше успешен Каварими.
- Браво момче. Заповядай. Ето ти банданата. - Ирука му подаде банданата.

Сакаге взе банданата,върза я на ръката си и изчезна

Малко след като Сакаге си тръгна, друго хлапе дойде, доста мрачно изглеждащо. То седна на чина си, и се загледа в прозореца ..

-Момче представи ми се!-кьзь Ирука и отиде до него-На първита 3-ма незадавам въпроси!Хайде ти си 2-ри демонстрираи ми Хенге после Буншин и Каварими

- Тоширо Хитсугая. - отвърна хладно белокоското, като застана пред Ирука и затвори очи. Представи си тялото на сенсея в съзнанието си, съсредоточи се и си отдъхна. Започна бавно да фокусира своята чакра, като усещаше как тя минава по всичките "тръбички" в тялото му, от където минава чакрата. И тези тръбички бяха 361. Хлапето влагаше много концентрация в това, което прави.
- Хенге но джутсу. - и все пак, беше толкова спокоен и меланхоличен, при изговарянето на тези думи ..

Ирука започна да гледа дима.Когато изчезна Ирука видя свое копие и каза:
-Много добре момче давай с Буншин

Хитсугая затвори очи и започна почти веднага да концентрира чакра в тялото си, основно в ръцете, с които щеше да извърши сийловете за Буншин. Но и също така, сякаш "заделяше" чакра и за клонингите. Нямаше да използва много чакра, тъй като не искаше да се изтощава заради едно просто джутсо, или техника за клониране. Белокоското стоеше безмълвен и замръзнал на едно място, сякаш изобщо не беше жив .. Даже не се виждаше движението на стомаха му, разширяването на гръдния му кош, в следствие на дишане .. След известно време, напълно непредсказуемо, Тоширо отвори очи и направи знаците.
- Овен, Змия, Тигър. - отново си мрънкаше той при правенето на всеки знак. Отново бе напълно спокоен и уравновесен.. Сякаш не го интересуваше дали ще успее или не. Сякаш не му пукаше дали трябва да опитва отново, в случай че не успее .. А той трябва да опита отново.
- Буншин но джутсу.

До момчето се появи клонинг като него но имаше какво да му се допълни

Белокоското изсумтя.
- "По-дяволите.." - е, поне сега разбрахме едно нещо за него. Че той не обича да губи. Хитсугая отново затвори очи и се концентрира. Не трябваше много да се нерви, защото това щеше да се отрази на чакрата му, а и след това, на джутсуто .. Но пък не трябваше да си бъде прекалено отпуснат, защото отново щеше да направи един клонинг, на който му виси колана, сякаш е имал бурни еротични закачки с две руси близначки.
- "Още веднъж.." - помисли си момчето и след като усети циркулиращата чакра в тялото си, как се движи по 361 тръбички, сякаш се движи като кръвта през вените му, той се опита да я уравновеси и след това отвори тюркоазениет си, студени очи. Не беше от най-талантливите, но факта че е от известен клан, и притежава кекке генкай, макар и не отключен, го правеше известен сред момичетата, и не само .. Въпреки това, Тоширо не се интересуваше от момичета .. Не, не е гей. Той не се интересуваше от любовта, приятелство, семейство .. И без това няма такова. Беше самотно хлапе .. Отдавна претръпнало от обиди и болка, вече не усещаше нищо.
- Овен, Змия, Тигър.. - отново си мрънкаше Тоширо, правейки сийловете за джутсуто.
- Буншин но джутсу. - изговори той, без да напряга гласните си струни.